"ДОКТРИНАЛНО ЕПЦ СТОИ ВЪРХУ ВЕРСКИТЕ ПОЗИЦИИ НА ПРОТЕСТАНТСКАТА РЕФОРМАЦИЯ, ЗАПОЧНАТА ОТ МАРТИН ЛУТЕР ПРЕЗ 1517 ГОДИНА В ГЕРМАНИЯ." (цитат от сайта на църквата в раздела „История.“)
http://www.epc-varna.org./epc/v1RC/page.php?nid=2
А Петър казва:
1 Петър1:10-12:
"За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас; като издирваха, кое или какво
време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славите. И откри им се, че не за себе си, а за вас, служеха те в това, което сега ви се извести чрез ония, които ви проповядваха благовестието чрез Светия Дух изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат."
Интересно защо "Доктринално църква ЕПЦ" НЕ стои върху написаното от апостол Петър (1 Петър 1:10-12) и казаното в Деяния 4:10-12:
"да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от
мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав. Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла. И чрез
никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим."
А също и върху казаното от Исус : "Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци? Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им. Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му. И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне." (Матей 21:38-44).
Нима не е по-правилно и по-истинно (всъщност единствено правилно и истинно) да стоим върху пророците в книгите на така наречените Стар и Нов завет, отколкото върху писания на Мартин Лутер, които в по-голямата си част са изключително плътски, дело на родения по плът, грешен човек Мартин Лутер (който винаги ще преследва родения по Дух), а не на новородения Лутер, в когото би трябвало да живее Исус? Неговите писания, които много хора считат изцяло за богоугодни и нееретични и ги слагат като "основа на вярата си" дори нямат шанс никога да влязат в Святото Божие Слово - това, от което сам Исус, влизайки в Синагогите четеше пред събралите се юдеи!!!
Още повече, Лутер не е измислил сам, че човек се спасява не чрез усилни дела по спазване на закона, а чрез вяра в Исус Христос, чрез спасителната и заместителна жертва на Господ. Нима трябва да четем Лутер за нещо, което е съвсем ясно казано в Библията, за да се приближим до Бога и да повярваме в Исус?
Какво да кажем за „делата на вярата“ на друг „велик“ ПРОТЕСТАНТСКИ РЕФОРМАТОР – Калвин?
„Мигел Серветус е бил смятан за еретик от Жан Калвин най-вече заради това, че не е бил съгласен деца и бебета да бъдат кръщавани и затова, че критикувал „Институти на Християнската религия“, книгата на Калвин. Според „Църковна история“ на Милър, Калвин казал: „Ако Серветус дойде в Женева, доколкото зависи от моето влияние, няма да си тръгне жив.“ И Серветус дошъл. Калвин го забелязал и предал на Магистратите на града. Подал 39 обвинения срещу него на процеса. Магистратите осъдили Серветус на смърт чрез изгаряне на клада. Тогава Калвин „помолил за милост“, т.е. поискал обезглавяване (държавно наказание) вместо изгаряне (наказание за еретизъм). Не го послушали и изпълнили присъдата си. През 1561 година Калвин написал до маркиз Пае, управляващ кралски дворец при краля на Навара:
„ПОЧЕСТ, СЛАВА И БОГАТСТВА ЩЕ БЪДАТ НАГРАДА ЗА ВАШИТЕ МЪКИ; НО ПРЕДИ ВСИЧКО ОТЪРВЕТЕ СТРАНАТА ОТ ТЕЗИ НЕГОДНИЦИ, КОИТО ПОДТИКВАТ ХОРАТА КЪМ БУНТ СРУЩУ НАС. Тези ЧУДОВИЩА трябва да бъдат ИЗТРЕБЕНИ, както АЗ ЛИКВИДИРАХ МИГЕЛ СЕРВЕТУС, испанеца.“ (От статията „Трима мъже и калвинизма“ от Сидни Хънтър).
Юлия Борисова, февруари 2013 година